| Тайна Блага Димитрова Защо си сама? - ме запитват понякога. За този въпрос си имам в запас усмивка, шега уклончива, но тайната не съм поверила на никого аз. Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми. Загадъчен образ закотвен е там. Живея в раздяла, а среща е нямало. Зова го, а скъпото име не знам. Затуй може би тъй разпитвам унесено за горски усои в барутния дим, за тихи пароли, извикали слънцето, за пътя на моя незнаен любим. Затуй може би тъй привличат ме смелите и все недостатъчно смели са те. И таен глас чувам дори през целувките: Ти пак си сама! - И тъгата расте. Към своята гибел той бързал дотолкова, че срещата с мен не дочакал дори. И нямам от него ни спомен, ни сънища, ни поглед сред моята нощ да гори. С кого заменила бих неуловимия? Той слян е със тази безмълвна земя. Едничкото негово гордо присъствие навярно в това е, че аз съм сама. |












